Какво показват индикаторите на ЮНЕСКО за развитието на интернет в България? Крие ли рискове за правата ни новата дигитална реалност? Достатъчно грамотни ли сме, за да си партнираме с изкуствения интелект? Кои са предизвикателствата през бизнеса, гражданите и медиите в епохата на бързоразвиващите се технологии?
Тези и още интересни въпроси бяха в основата на дискусията на семинара за валидиране на резултатите от „Провеждане на национално оценяване на развитието на интернет в България чрез приетата рамка на индикаторите за интернет универсалност на ЮНЕСКО, подкрепена от Съвета на Европа“, който се проведе на 31 октомври 2024 година в столичния хотел „Централ“.
Организатор на събитието бе Министерството на електронното управление, което е и водеща институция в изпълнението на едноименния проект. Проектът е включен като мярка № 3 в Тематична област „Прозрачност и достъп до информация“ от Четвъртия национален план за действие на глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ и приключва в края на 2024 година. Той е насочен към държавни институции, граждански организации, бизнеса, академичните среди, медиите, а партньори в изпълнението му са Фондация „Медии 21“, Фондация „Право и интернет“, Националната комисия за ЮНЕСКО и Националният статистически институт.
Участниците в семинара бяха приветствани от заместник-министъра на електронното управление Александър Йоловски, заместник-министъра на външните работи и председател на национална комисия ЮНЕСКО Елена Шекерлетова, заместник-министъра на образованието и науката Наталия Митева и от Седрик Ваххолц, ръководител на отдел „Цифрови политики и цифрова трансформация“ в ЮНЕСКО.
За индикаторите за интернет универсалност (IUI) и поуките от прилагането им в глобален мащаб говори представителят на ЮНЕСКО Татевик Григориан, асоцииран програмен специалист в секцията за цифрови политики и цифрова трансформация. Деница Кожухарова от Фондация „Право и интернет“) постави акцент върху предизвикателствата и изводите при провеждането на национално оценяване на развитието на интернет в България.
Радина Банова от Български център за нестопанско право и Моника Манолова от Дигитална национална коалиция представиха изследвания и проекти, свързани с интернет, изкуствения интелект и основните права, като подчертаха разликата между дигитална грамотност и грамотност в сферата на изкуствения интелект и необходимостта да се работи за повишаване на тази грамотност. Различни аспекти на изкуствения интелект и дигиталната трансформация представиха заместник-председателя на НСИ проф. Михаил Кончев и Кристина Ескенази от Клъстер Изкуствен интелект – България към КРИБ. Темата за предизвикателствата пред бизнеса в дигиталната ера разгледа също Христина Каспарян от Българската стопанска камара, която сподели, че 47% от компаниите определят като най-голямото предизвикателство пред цифровизацията липсата на човешки ресурс с необходимите умения, а 26% от фирмите не знаят как да използват изкуствения интелект. Мария Накова, ръководител на Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство, представи добри практики от дейността на мрежата от 220 европейски иновационни хъба.
Две гледни точки към свързаността се съдържаха в презентациите на председателя на Алианса на технологичната индустрия Андреана Атанасова и на проф. Валерий Тодоров от фондация „Комуникации и култура“. Андреана Атанасова разгледа бъдещето на цифровата свързаност в Европа, а проф. Валерий Тодоров отговори на въпроса медии ли са мрежите и какво представлява новата медийна реалност. Според него информационната среда започва да доминира над социалната, формата доминира над съдържанието, а мненията изместват фактите.
Интересен опит при решаване на проблема с достъпа до интернет и как библиотеките преодоляват бариери представи Спаска Тарандова от Фондация „Глобални библиотеки – България“. От 3000 библиотеки в България 1000 осигуряват достъп до интернет. За съжаление обаче близо 90 на сто от хората ползват интернет за забавление.
И отново достъпът до мрежите, но през призмата на потенциалните рискове, безопасността и защитата на децата в интернет, бе основната тема на презентацията на Димитър Колев от Държавна агенция за закрила на детето. Според него възрастовата верификация в интернет може да бъде избегната, ако се спазва принципът “safe by design“.
Акцент в програмата бе и интернет управлението. Двата съществуващи подхода – на множеството заинтересовани страни и многостранният подход, развитието им във времето, плюсовете и минусите разгледаха Биляна Золкова от Министерството на транспорта и съобщенията и Вени Марковски, председател на „Интернет общество България“.
Темата на управлението, но на данните бе основна в презентацията на Рени Борисова от Министерството за електронното управление. Тя представи визията за споделянето на данни и изграждането на пространства от данни, както и проектите, по които МЕУ работи в тази област.
Участниците в семинара имаха възможност да задават своите въпроси и да участват в интересни дискусии след презентациите. Те се обединиха около необходимостта от подобни проекти и форуми, където да се обсъжда политиката за интернет управление, основана на участието на множеството заинтересовани страни. Тази празнина може да се запълни от национален IGF форум.
Проектът „Провеждане на национално оценяване на развитието на интернет в България чрез приетата рамка на индикаторите за интернет универсалност на ЮНЕСКО, подкрепена от Съвета на Европа“ бе изпълнен на три етапа –доклад с оценка на развитието на интернет в страната ни, изготвен от гражданско дружество „Право, интернет, медии, комуникации и култура“; анализ и препоръки за подобряване на интернет средата съгласно изискванията на ЮНЕСКО, изготвени от отдел ИТИО в МЕУ, семинар за валидиране на резултатите.
Индикаторите за универсалност на интернет позволяват на всеки доброволно да оцени своята национална интернет среда, да преодолее цифровите пропуски и да подобри свързаността на бизнеса и обществото. Прилагането на рамката изисква внимателно планиране, достатъчно време и ресурси за ефективно събиране и анализ на данни и обсъждане на констатации и препоръки.
Доклад - ОЦЕНКА НА РАЗВИТИЕТО НА ИНТЕРНЕТ В БЪЛГАРИЯ
